Развитие на речта
Преди повече от две хиляди и петстотин години Хераклит е написал Panta rhei, panta chorei – Всичко тече, всичко се променя. И това е вярно и до днес – развитието е в промяната. Всички сме съгласни, че най-сложно е човешкото развитие. Започвайки от самото раждане, човек опознава себе си и света чрез информацията и стимулите около него. Надграждането на рефлекторните отговори – реакций на външно или вътрешно въздействие при бебетата до съзнателен индивид е наистина сложен процес, който има две измерения – неговото естествено развитие и влиянието на средата от която сме част и ние – родители и настойници. За да бъдем максимално успешни, ние, възрастните, трябва да бъдем наясно със самия процес на развитие и това как може да му се повлияе.
Един много важен фактор в човешкото развитие е речта.
След завършване развитието на слуха на бебето в утробата на майката /около 7-мия месец/ започва опознавателното развитие на различни звуци и говор, като реагира на майчиния глас най-много.
Бебетата се раждат със „способността да разпознават и чуват речевите звуци“, за разлика от неречевите.
Ние създадохме този документ, за да внесем яснота у родителите и специалистите за:
- Разбиране и разпознаване на ранните фази от развитието на речта.
- Изясняване на типично поведение, което наблюдате днес у детето си, което може би е знак за формирането на реч.
- Да Ви покажем как бихте могли да помогнете на детето си да преминава от фаза във фаза в домашна среда.
Съвсем възможно е вашето дете да има нужда от малко помощ, за да започне да комуникира с Вас.
От педагогиката знаем, че съществуват две области в развитието на речта: Разбиране на речта и изразяване – говорене – използване на речта и нейните алтернативни форми на комуникация.
Съществуват две главни сфери на езика:
- Рецептивен език (разбиране) – това е разбирането на езика и
- Експресивен език (използване на езика) – Използването на езика посредством речта, знаци или алтернативни форми за изразяване на искания, нужди, мисли и идеи.
Комуникацията е емоционален процес.
Трудно ми е да се възждържа и да не спомена случай на родител с педагогическа професия, чието дете е в спектъра. Не зная дали се обърнаха към мен за съдействие, за да си сверят часовника с това как аз подхождам и провеждам заниманията си или просто, защото търсеха помощ. Склонна съм да мисля, че е първото, защото никога след това не се обадиха, за да споделят резултат или ефект от продължението на работата на детето у дома. Това е съвсем без значение. Шокирах се от коментара им, че поведението ми по време на работа е било твърде експресивно и емоционално.
Аз вярвам, че емоционалната връзка и съпричастността са предпоставка за комуникация.
Децата от спектъра обикновено изпитват различни затруднения в изразяването на емоции и съпричастност в сравнение с техните връстници. Някои вярват, че изразяването на емоции е твърде минимално. Ние вярваме в следното: те определено са много по-емоционални, но изпитват затруднение в определянето на емоцията и комуникирането й с нас. Което и да е вярно и в двете твърдения емоциолналността е ключов елемент при невербалните деца към развитието на говора.
Предизвикателството за хора с аутизъм е това, че обикновено те показват нива на съпричастност, различни от тези на техните типично развиващи се връстници.
Важното за този етап е да знаем, че до произнасянето на думи детето преминава през осем важни етапа.
Зрителен контакт
На първо място идва зрителният контакт.
Първата стъпка към вербализацията е емоционалната връзка, която идва от зрителния контакт и отговора на нашата усмивка с усмивка. Още на втория ден от живота си предпочитат да гледат с отворени очи.
Бебето започва да ни вижда, да различава силуети, да се заглежда в петното, което в най-честия случай е мама. Така то се научава да ни познава. Първата усмивка и реакция към речта е първата комуникация на обич и разпознаване между дете и родител. Този взаимен контакт е израз на чувства на сигурност, принадлежност и щастие. Тези бебета ще копират и отвръщат на израза на лица, поглед и дори движение на веждите. Това мълчелив обмен на емоции е първата стъпка в комуникацията.
Зрителния контакт е първата фаза в развититето на комуникацията.
От работата си с много семейства мога да направя заключение, че използването на положителна емоционалност и разбиране окуражава детето в опитите си за контакт с вас.
Не насилствайте зрителен контакт!
Зрителния контакт не е 100 процента нужен за пълноценно комуникиране.
За деца със затруднение в зрителния контакт опитайте следната игра: Вместо да насилвате детето да ви погледне в очите, залепете червен стикер на носа си.
Червеният цвят се използва в знаци, които трябва да привлекат вниманието ни, защото това е най-бавният цвят в спектъра и се обработва последен. Можем да използваме това в наша полза.
Забележка: твърде много червено също може да затрудни хората с чувствителност при сензорна обработка.
След като детето забележи стикера на носа Ви обърнете се към огледалото и нека детето наблюдава отражението на лицето ви в огледалото.
Лигавене
За изненада на много родители, бебешкото лигавене, правенето на балончета и плюенето също е етап от развитието на речта /от раждането, до 5 месеца при типично развиващите се бебета/. Това е като загряване преди процеса на говорене.
За пръв път в живота си малкото човече получава различно усещане – то може да отделя слюнка, контролира дишането и движението на устрите, езика и бузите. Така бебето развива моториката на устата си, на глътката.
Деца, които са в застой при тази фаза плюват обилно.
През тази фаза децата не са склонни към издаване на звуци наподобяващи или имитиращи думички. Често изглежда все едно не са на ясно какво се случва около тях, дори и когато не са ангажирани с правенето на балончета.
Не се притеснявайте от това което правят, тъй като това е част от процеса на развитие на речта. По този начин те се учат да контролират слюнко отделянето и съчетаването на това с дишане и движение на устни и бузи. Това им доставя удоволствие, така че не се стремете да го променяте.
За да помогнете на детето да премине тази фаза трябва да внесете нов елемент в играта.
Такъв може да е музика, включваща различни инструменти или звуци от природата. Добавяйки аудиостимулатор може да доведе до разширяване интересите на детето, особено ако е в активност, която е забавна за него.
Друго занимание, с което може да сте в помощ, е добавяне на гимнастика за лицето докато плюе срещу огледалото или стъклото. Застанете до него и правете гримаси в огледалото. Ако осъществите контакт с ваша помощ /движете устните на детето или бузите/, постигайки различни гримаси.
При типично развиващи се бебета, мозъкът започва да организира координационни дейности, свързани с движения на ръце и следенето на движенията с очите. Около 3 до 5 месец бебето започва да си лапа ръчичките.
За известно време неговата уста ще бъде най-предпочитаното място за докосване и игра. Представете си само колко сложна координация осъществява!
Съвсем скоро бебето ще премине на твърда храна. Дъвченето и преглъщането са част от развитието на фината моторика.
Мозъкът обработва новата информация и създава нови връзки и асоциации, чрез усещането на нови форми и материи в устата.
Ако чувствате, че детето ви е в застой на тази фаза, може да му помогнете, като му предоставите да опита различни вкусове, материя и температура.
За децата, които не се интересуват от разнообразна храна и са много придричиви към опитването на нещо ново, може да потопите любимата му играчка в нещо, подобно на нов вкус под формата на крем или сос. Сложете го във фризера. Окуражавайте го да опитва, не се отказвайте при първия отказ на детето да приеме новата игра.
Хапане
Хапането е следващата фаза. Хапе всичко, което попада в обсег близо до него. Особено неприятна фаза, още повече, когато се случва при физически порастнал индивид. Захапването е един вид тренировка на долно челюстната става, която играе роля при членоразделната реч. Появата на хапане идва и с възможността да се сдъвква твърда храна и да се произнасят звуци .
Нужно ли е да се тревожим, ако децата ни хапят?
Възможно е да пренасочим хапането да се случва със специализирани за това предмети или здравословна храна, като сушени плодове, зеленчуци и плодове.
Искам да обърна внимание, че използването на специализирани предмети за хапане може да доведе до приучаване на детето да използва тези предмети при нужда да дъвче и хапе, за да намали тревожността си. Предполагам на всеки му се е случвало да хапе края на химикал, когато мисли върху нещо и търси разрешение над задачата.
За да помогнете на детето да премине през тази фаза, използвайте съветите за обогатяване на вкусовите и сензорния опит на детето, плюс упражнения за финна моторика.
Издаване на звуци
През този етап децата започват да разпознават своя собствен глас и да имитират звуци, наподобявайки звуците от родителите си. Когато дете на по-голяма възраст преминава през този период, е хубаво да чува около себе си граматически правилна реч, а не просто забавни и отвличащи вниманието звуци.
Четете на децата си, за да създадете интерес към говоренето. Използвайте тези случай, за да запознаете детето с различни видове интонаций, звуци и думички. Ще се изненадате от това колко могат да разберат, дори и на много ранна възраст. Когато детето ви слуша да му четете изразително и емоционално, то ще се научи да разпознава интонацията на гласа ви в приятни моменти. Обикновенно на тези деца се говори тогава, когато се изисква нещо от тях и интонацията е императивна.
Може би сте обърнали внимание, че когато сте около детето, интуитивно се повишава тон с намерение, че то ще може да ви разбере по-добре. Повишаването на тона ви няма да ви направи по-ясни. Запомнете, че много от децата с аутизъм са много чувствителни към шум, затова се стремете да му говорите тихо и внимателно.
С нас и специалната програма, която предлагаме, можем да помогнем на Вас и на детето Ви, да изминате сложната пътечка от първия етап на развитието, споменат по-горе, до осъществяването на сложната речева дейност на детето с аутизъм по естествен начин.