Сензорна терапия
Много често нарушенията в развитието са съпътстващи (съществуват заедно) и могат да се представят много сходно, но се третират по различни начини. Правилното идентифициране на основните проблеми е изключително важно, когато става въпрос за избор на правилния път за терапия на детето/младия човек.
Допълването на игровата терапия със сензорно стимулиращи елементи се очертава като най-мощен / ефективен начин да се помогне на децата да преодолеят трудностите, които изпитват, по безопасен и несъстезателен начин.
Играта предлага на детето естесвен начин за изразяване. Обогатяването на игровата терапия със сензорни елементи от трудова терапия и говорно-речева терапия позволяват методът да влияе върху емоционалните, поведенческите и психичните проблеми на детето.
Сензорното възприятие е известно като индивидуален начин, по който човек може да обработва информацията, идваща от околната среда.
Зрение (визуална обработка), слух (аудио система), вестибуларна система, проприоцептивни и тактилни системи, вкус и обонятелно възприятие – всичко това са системи, които формират нашето разбиране за околната среда. Всички ние имаме свои собствени предпочитания и през живота си всички се адаптираме и научаваме какво харесваме и не харесваме, можем или не можем да направим.
Въпреки това, когато една или повече от нашите системи излизат извън релси, ние не функционираме на оптималните си нива, които влияят на нашата работоспособност. Отнасяйки вскичко казано към детското развитие означава, че това състояние ще има въздействие върху различни аспекти от ежедневието, включително академичното обучение, проблеми със самочувствието и социално-поведенчески проблеми както навън така и у дома.
Много хора не знаят, че вестибуларната система е отговорна и за:
Регулиране на мускулния тонус;
Контрол на очните мускули (умения за проследяване, които ви позволяват да четете гладко от ред на ред, да копирате от дъска в тетрадка и т.н.);
Саморегулация – фокус и внимание, контрол на импулсите, разсеяност, ниво на възбуда (хиперактивно или хипоактивно).
Признаци на затруднения при вестибуларното възприятие:
Неприязън/страх или обратното – търсене на дейности, в които краката не са в контакт със земята (люлеене, пързаляне, каране на колело, скачане или катерене);
Непохватност или често падане;
Изглежда че никога не му прилошава при продължително/прекомерно въртене;
Липсва преценка за опасност;
Неприязън, когато бъде поставен да легне по гръб с глава на пода, обикновено гърба и главата остават във въздуха;
Трудности с оставане в покой, неподвижно седене или невъзможност за поддържане на внимание без движение;
Наблюдава се, че деца, които дъвчат или смучат яките си, моливи, ръкави, коса и т.н., индикират, че вестибуларната им система не си върши работата, така че те се връщат към по-примитивна система (орална), за да се успокоят и да се съсредоточат. Този механизъм се разглежда като компенсаторен механизъм, така че не е нужно да не го отстранявате, докато вестибуларната система не узрее;
Други въпроси отнасящи се към проблеми със сетивното възприятие могат да бъдат обяснени при поискване.